“Беше ми забранено да се потя. Това се смяташе за още по-тежко престъпление, отколкото да закъснея с пиенето на хомеопатията! Нямаше по-тежко престъпление! Баба ми обясняваше, че като се поти, човек губи съпротивителните сили на организма си, а стафилококът, щом го усети, се размножава и провокира синузита. Никога не забравях, че няма да изгния от синузит, защото, ако съм потен, баба ще ме убие много преди да се е пробудил стафилококът. Но колкото и да внимавах, от тичането все пак се изпотих и сега нищо не можеше да ме спаси.(...)
- Изпотил си се ... Е сега, твар нещастна, да видиш какво те чака.”