“– Тя казва, че си добро момче, но дефективно – рече Нюра.
– Коя е тя?
– Лида, библиотекарката. Тя още пее в хора. На фабриката. Ти бил ли си с жена?
– Как да съм бил?
– В леглото с жена бил ли си?
– Колко пъти – каза Сапожников. – Защо?
– Значи, не си бил – каза Нюра. – Утре аз съм нощна смяна, ела. Ще кажа на Лида да дойде да те нахрани.
– Нюра... Нюра?... Какво те прихваща?
– Че какво? Мене поне недей да лъжеш. Да не би да съм ти чужда? Утре, не дай боже, ще те убият и няма да знаеш нищо!
Откровен човек беше Нюра.”