“И с хората било тъй, щото безкраят на висинето бил мерило за душите им, щото въздухът бил на кристали, големи колкото храм. От синята фуния на небето капели капки-векове връз планините на тая земя и тихо, като неподковано копито, потъвали в детелинените вирове на равнините…”