“Неговото отношение към гражданите се промени. Беше видял митинга, ...., на който митинг побелели мъже плачеха като деца - тъй дълбоко бяха оскърбени достойнството и гордостта на народа, бе изпитал същите чувства, същата мъка, скръб и гняв, но когато в края на митинга една жена от Варуша бе събрала малка тълпа от гладни съседки и бе хвърлила камъни в прозорците на кметството, той се изплаши, че може да се вдигне бунт. Заповяда да арестуват жените, ...., и написа заплашителна заповед към населението.”