“Жестовете му бяха изразителни и риториката му бе неудържима. Това не беше просто част от работата му. Този разпит, това алтернативно интерпретиране на фактите бе събудило в него някаква неподправена страст. След миг на размисъл, Ели осъзна за какво ставаше дума. Петимата не бяха донесли никакви преки военни приложения, не бяха се върнали с никакъв ликвиден политически капитал, само с един разказ, който изглеждаше повече от странен. И този разказ съдържаше опасни предпоставки. Сега Киц държеше в ръцете си най-унищожителния арсенал на Земята, докато Поддръжниците строяха галактики. Той беше пряк следовник на поредица от държавни водачи, американски и съветски, създали стратегията на ядрената конфронтация, докато Поддръжниците представляваха сплав от различни видове, обитаващи различни светове и работещи в пълен синхрон. Самото им съществуване представляваше мълчалив укор. И после, да си представим възможността тунелът да бъде активиран от другия край и той не може да предотврати това по никакъв начин. Те могат да се появят тук за миг. Как би могъл Киц да защити Съединените щати при подобни обстоятелства? Неговата роля в строителството на Машината — чиято история сега той трескаво се мъчеше да преправи — можеше да се изтълкува от някой враждебно настроен трибунал като неизпълнение на задълженията му. И какъв отчет можеше да даде Киц пред извънземните за това как е опазвал планетата, той и неговите предшественици? Дори и ако през тунела не се изсипеха ангели-отмъстители, ако истината за това пътуване се оповестеше, това щеше коренно да промени света. Той вече се променяше. И щеше все повече да се променя”