“За да спазя приличие, изпуснах въздишка, а събеседникът ми отвърна на свой ред с въздишка, после изведнъж игриво ми смигна, което съвсем не вървеше с въздишката, и ми пошепна интимно:
- Четиристотин рублички? А? Само за вас? А?
Трябва да си призная, че се разстроих. Защото тъкмо нямах пукната пара и много разчитах на тези две хиляди.
- Няма ли да може хиляда и осемстотин? – попитах. – Княжевич казваше…
- Търси популярност – отвърна горчиво Гавриил Степанович.”