“Учителят беше прегърбен човек с птичи профил и брадата му изглеждаше пълна с тръни. Тежкият бастун с железен край никога не излизаше от ръцете му и му придаваше двойнствен вид – беззащитен, когато пристъпваше, и войнствен, когато седеше. Следващите две години от живота си Исмаил Челик прекара под напътствията му, приведен над восъчната плочка, върху която пишеше и изтриваше буквите. И когато напредна дотолкова, че да може да различава собствения си почерк от писанията на другите, започна с усилие и без да бърза, винаги с помощта на учителя си, да разчита втъкана под шарките на килима “Повестта за Баязид и неговия приятел”.”