“Още с влизането собственикът го изгледа внимателно и Исмаил Челик усети как погледът на този плешив човек с морави уши и липсващи мигли измери ръста му, преброи годините му, претършува дрехите му, пъхна се под чатала му, правейки и там някакви измервания, и после пропълзя нагоре, опитвайки се да проникне през някой от шевовете на черепа му. Но не намери никаква пролука и се върна при притежателя (на погледа и странноприемницата) с подвита опашка. Плешивият поиска една цена, три пъти по-голяма от нормалната, и когато видя Исмаил Челик да плаща, без да каже дума, окончателно се убеди, че пред себе си има в чист вид това, за което отначало малко се бе съмнявал – наивник, готов за обиране.”