“И женската челяд е мила челяд, а понекогаш от нея има повеке полза, нежели от мъжката. Питайте майката, от нейното сърце се откъсва детето, кое и е по-мило. Еднакво и са мили сички рожби, мъжки и женски. Така требва да бъде. [...] Ние се грижиме за просветата на мъжките деца в Преспа и не е право да държиме в тъмнина и невежество женските деца. Какви са тия тъмни мисли в нас за мъжко, за женско, и се казаха тука недомислени думи. Какъв е тоя робски, нечестив дух в нас да мислиме, че само мъжът е човек, а жената не е човек и не и требва на нея книга и наука. Не е ли човек майката, що ни е родила? Щастлив е секи народ, който има просветени мъже и жени, просветени бащи и майки, просветени синове и щерки...”