“...докато накрая и те започваха да се заричат: "От утре тръгвам редовно. От утре започвам да се подготвям за онова, което искам да бъда след войната. Няма време за губене. От утре вече тръгвам". Но в Чанги, както навсякъде, съществуваше само днес.”