“Така нареченият „ислямски фундаментализъм”, т.е. мюсюлманските догми, които пронизват всички сфери на живота, в Пакистан се насаждат не „отдолу” а „отгоре”. Всеки диктаторски режим използва религиозните постулати в своя собствена полза. Народът уважава високопарните думи, не всеки ще се осмели да им възрази, защото ще излезе, че се обявява против Вярата. Ето как религията подкрепя диктаторите – въоръжава ги със силни и величави думи. А простият народ няма веднага да забележи, че тези думи вече са опозорени, осквернени и осмяни.
Но управниците продължават да ги предлагат на вниманието му, докато накрая на хората им призлее. И тогава вярата във Вярата изчезва и това засяга не само богопослушанието, а и самата религия като основа на държавата. Изгонват диктатора и става ясно, че заедно с него са прогонили и Бог – митът, с който държавата е прикривала своята дейност, е развенчан. И страната трябва да направи избора си: или хаос и разпад, или нова диктатура. Впрочем съществува и трета възможност и аз няма да я изключа, защото не съм чак такъв песимист. Тя се състои в това, че на мястото на стария мит идва нов. Или по-точно три нови мита, които винаги са ни под ръка: свобода, равенство, братство.
Силно ви ги препоръчвам.”