(?)
Quotes are added by the Goodreads community and are not verified by Goodreads. (Learn more)
Dina Rubina

“„... И когато вече всичко е изгубено, пропито, най-вече душата ти е пропита до дъно... изведнъж - това момиче: слабичко, упорито, дето по цел ден мълчи... Потънало в някакъв свой живот, трудно изразим, но безкрайно наситен. Непрекъснато рисува – изобразява мисли, хора, които е срещнала, книги, които е прочела... Ако я оставят на мира, ще рискува безспир, без да откъсва молива от хартията... На своите дванайсет самотни години е абсолютно формирана, цялостна личност. Човек нищо не може да й натрапи; тя е вътрешно независима и винаги нащрек – да не би някой да посегне на нейната независимост. И същевременно – каква благодарност на внимателното изслушване! Каква отзивчива почуда и възторг, и мигновена преданост към новото, в което е повярвала!
При тоталното невежество и липсата на обич, в които е израснала, това е най-благородното – природно, отвътре – същество, което съм срещал в живота си. Сигурно много би се изненадала, ако на учи, че тя е моята опора. На няколко пъти ме е спирала на ръба на пиянската пропаст: заключвала ме е вкъщи, седяла е по цели дни до мен, като стегната в пранги ме е държала за ръката и ме е спасявала. Нейната почти детска ръка излъчва някаква властна сила, понякога сякаш физическа; имам чувството, че само да поиска, би могла като нищо да ме метне на рамо и да ме отнесе. Ето, нали ме беше донесла някога от Градината, когато бях в несвяст. Докарала ме е с мотоциклет... Не вярвам. Донесла ме е на гръб... Онази, другата, също
излъчва сила, но тя е отровен кладенец, съсипан извор... Докато тази е ангел.
Откъде се е взела такава? Гледа всичко наоколо с един отдалечен, вторачен поглед, сякаш е изпратена на белия свят с ясната и единствена цел да стане свидетел, и не просто свидетел, а оценител на първичните нравствени ценности, непредубеден, взискателен и безпощаден оценител... За какво говори това – че все пак средата нищо не значи ли? Тогава все пак важна е душата, все пак душата?... Добре де, има ли Бог или няма? Или може би все пак има? Тогава как и за какво, за какви минали заслуги в нечие тяло бива изпратена една неразбиваема като елмаз душа с очакване само на ръката, която с грижовна обич ще шлифова безбройните му стени, за да отразят света?
Мой навъсен ангеле, ти си ми награда за...”

"По слънчевата страна на улицата”

Dina Rubina
Read more quotes from Dina Rubina


Share this quote:
Share on Twitter

Friends Who Liked This Quote

To see what your friends thought of this quote, please sign up!



Browse By Tag