“Тя ни повика, помаха и с жестове ни показа, че иска да дойде при нас на шлепа, а аз изтиках тясното мостче, преметнах го над борда и открих в основата на вълнолома плосък камък, върху който мостчето се застопори. Не предпазливо, уверено се засили тя към нас, на няколко пъти се заплати и се опита да запази равновесие, подадох ѝ ръка и ѝ помогнах да се качи на борда. Баща ми обаче сякаш не се зарадва на чуждия гост, тръгна бавно към нея, при което ме погледна с подкана, в очакване, и когато ги запознах:
- Това е моята учителка, моята учителка по английски език, госпожа Петерсен.
Той отвърна:
- Тук няма много за гледане.
След това се ръкува с нея и я попита с усмивка:
- Надявам се, че Кристиан не ви причинява големи главоболия.
Преди да отговори, тя не погледна изпитателно, като че ли не беше достатъчно сигурна в преценката си, но с почти равнодушен тон каза:
- Кристиян се държи добре.
Баща ми само кимна, друг отговор не беше и очаквал; с обичайната си любознателност той веднага попита дали тя е дошла за празника на плажа…”