“Устремно, усуквайки тела, се бяхме насочили към по-дълбокото, посягахме един към друг, дръпнах я към себе си, притиснах се до тялото ѝ и я задържах в прегръдките си. Това учудване, никога няма да забравя този учуден поглед и това щастливо съгласие. Като че само това бяха чакали, телата ни се притиснаха едно към друго. Смеехме се, когато водното течение ни разлюля, посочих към двата червени, разкъсани от вятъра флага – бяха парцали, – които предупреждаваха за опъната мрежа за змиорки, извиках:
– Хайде, Стела, ела да плуваме до флаговете и обратно, който спечели, има право да си пожелае нещо.”