“Говореше една круша. Тя плаваше в стъклен буркан, на който имаше етикет с надпис: "Компот от круши".
... - Но вие може да дойдете - обърна се Рагаца към крушата в буркана. - Ще ви хареса много, сигурна съм. Такава трева, приятели като Петър М. Гемишев, събеседници като Грамофончето и Френското грозде няма да намерите никъде. Хайде елате.
Крушата от буркана поклати глава.
- Свикнала съм на друг живот - каза тя. - С удобства. Ето, сега имам собствен плувен басейн, по цял ден си плувам, къпя се. Не, кон за магаре не сменям.
Тя се гмурна, излезе отново на повърхността и като се отърсваше от водата каза:
- В никакъв случай. Едва се измъкнах от този начин на живот и сега пак да се връщам към него... когато съм осигурена с всичко. Не!...
- Както искате - каза Рагаца. - Плувайте си. То май че и да искате, няма да можете да тръгнете - отгоре има капак.
- Това е покрит плувен басейн - обясни крушата. - Те са най-скъпи.”