“След като им бе вдъхнат кураж и уве-
реност, че могат да сбъднат мечтите си,
бяха най-щастливите.
Толкова малко му трябва на човек, за
да бъде щастлив. Като от стихотворение-
то на Дамян Дамянов – Едно сърце, за да
го люби и песен, литнала далек.
Какво значение имаше къде си роден
и кога си роден. Винаги и навсякъде ще
има неща, за които да се бориш и слава
богу, че е така. Ако всичко беше идеал-
но, щяхме да сме някакви мързели, които
имат дистанционно за всички уреди, но
за ума определено дистанционно няма.
В ума човек трябва да се научи да пре-
щраква каналите и ако реши, че едни ми-
сли са вредни, да ги смени с други.
Мислите са това, което ни вреди в по-
вечето случаи на нас, българите. Не са-
мия факт, че можем да мислим, това само
по себе си е похвално. Посоката, която
задаваме на мислите, е решаваща.
Ще се сравняваме ли с другите или ще
искаме да бъдем себе си? Това е въпро-
сът, който трябва да се реши.
421
Всички ние приличаме на Симеон. Той е
истински българин, но не знае дали да запо-
чне да си строи къща, след като не знае, дали
няма да я обитава сам. Но ако вярва малко
повече и построи къщата, нещата могат да
изглеждат по съвсем различен начин за него.
Всички ние трябва да положим много
повече усилия – и то собствени – за пости-
гане на мечтите си и да не спираме да се
трудим дори и след постигането им.
Трябва да полагаме повече усилия и за
общото благо. Не само да копаем собстве-
ната си градинка и да изграждаме собстве-
ната си къща, ами и да помогнем на прия-
тел. И не само… На група от хора. След това
групата от хора помага на друга група от
хора. После ще научим, че тази група е ус-
пяла благодарение и на нашата помощ.
Това иска да прави асоциацията Невъ-
ренд. Невъренд олицетворява България. Тя
никога няма да свърши, само мисленето на
хората трябва да се промени. Моля ви. Бъ-
дете така добри, колкото сте и красиви. И
където и да сте, правете добро и мислете с
добро за България.
Амин.”