“Зелената биоорганична екологична котка
Този тип съществува поне от шейсетте години насам. Можете да си спомните истории за котки, хранени със сладка царевица и авокадо (да бе, вярно — едно тукашно магазинче за домашни любимци продава вегетарианска кучешка храна). И наистина, щом останалите от семейството са хванали пътя към вътрешната цялост, ако в хладилника се мотаят консерви със смлени вътрешности, цялата холистична работа отива на кино.

Имахме едни приятели вегани[1] които се оправяха с консервата с котешка храна по същия начин, по който хората в Селафийлд се оправят с нещата, които започват да цъкат. В крайна сметка изработиха вегетарианска диета, включваща като глезотия от време на време риба. Котаракът им беше млад сиамец. Направо цъфтеше от тая храна. Че как няма да цъфти. Излизаше, мотаеше се из органичния кози обор и изяждаше повече плъхове и мишки, отколкото собствениците му — топли вечери, което не беше трудно. Но се отнасяше с голямо разбиране към тях и никога не ги оставяше да разберат. От време на време го засичахме да припка из градината с нещо рунтаво в устата и той ни мяташе заговорничещи, изпълнени с неудобство погледи, като методистки свещеник, спипан да си пийва биричка.



Всъщност котките са природно Зелени животни. В края на краищата:

а) Никоя котка никога не е използвала аерозолен спрей. Спрей може и да е използвала, ама не аерозолен. Озоновият слой е в пълна безопасност от котките.

б) Котките не ловят тюлени. Щяха да ги ловят, ако знаеха какво са тюлените и къде да ги намерят. Но те не знаят, така че всичко е наред.

в) Същото е и с китовете. Хората може и да са хранили котки с кит, но котките не са го знаели. И смлян китоловец също щеше да им дойде толкова добре.

г) Антарктика? Котките с най-голяма радост биха я оставили на мира.



Разбира се, те си имат и отрицателни страни:

а) Всички котки държат да носят палта от естествена кожа…”