“Другата особеност на бедните е, че обикновено си раздват наляво и надясно много символични удари и още повече заплахи по адрес на босовете - обаче само в уютната сигурност на семейната среда; когато стане въпрос за фактическо противопоставяне на някой "бос", беднякът увяхва като напикано мушкато. Животът така ги е оскотил, така ги е натиснал и травматизирал, че те изпадат в луда паника при първия сигнал за битка. Страхът да не би да загубят и минимална сигурност, която са постигнали с адски мъки и за която се държат със зъби и нокти, ги вцепеняват напълно - лишава ги от каквато и да било инициативност и способност за действие ...”