“Виното говори. Всички го знаят. Огледайте се наоколо. Попитайте оракула на ъгъла на улицата; неканения гост на сватбеното тържество; блажения безумец. То говори. Говори като вентрилок. Има милион гласове. Развързва езика, извежда на бял свят тайни, които никога не сте искали да споделите, тайни, които дори не сте знаели. То крещи, декламира, шепне. Разказва за велики дела, блестящи планове, трагични любовни истории и ужасяващи предателства. Пищи от смях. Тихо се подсммихва под мустак. Плаче пред собственото си отражение. Връща ни към отдавна отминали лета и най-грижливо забравени спомени. Всяка бутилка носи полъха на други времена, други места, всяко едно - от най-простото "Либфраумилх" до високомерното "Вьов Клико" от 1945 година - малко чудо. Всекидневна магия, както го наричаше Джо. Трансформиране на основна материя в свят от мечти. Лаическа алхимия.”