“Хамлет

Спря шумът. На Сцената съм вече.
До вратата плътно прилепен,
аз долавям в отгласа далечен
всичко, дето ще се случи с мен.

Мракът на нощта е в мен насочен,
с хиляди бинокли ме следи.
Само тая чаша, Ава Отче,
днес да ме отмине отреди.

Вярвам, твоят замисъл голям е,
ще играя ролята докрай,
но това сега е друга драма
и отсрочка тоя път ми дай.

Но подред, обмислено се действа;
и на пътя ти стои черта.
Аз съм сам. Във всичко — фарисейство.
Не от ден до пладне — до смъртта!

----------------------------------
Гамлет


Гул затих. Я вышел на подмостки.
Прислонясь к дверному косяку,
Я ловлю в далёком отголоске
Что случится на моём веку́.

На меня наставлен сумрак но́чи
Тысячью биноклей на оси́.
Если только можно, Авва, Отче,
Чашу эту мимо пронеси.

Я люблю твой замысел упрямый
И играть согласен эту роль.
Но сейчас идёт другая драма,
И на этот раз меня уволь.

Но продуман распорядок действий,
И неотвратим конец пути.
Я один, всё тонет в фарисействе.
Жизнь прожить — не поле перейти.”