“А границата не си личеше.В това имаше нещо коварно-чини ми се,всички съдбоносни предели в човешкия живот са все така коварно неразличими.Човек донякъде стои на тази страна и след малко се опомня-вече отвъд.Извършено е непоправимото,без да доловим неговия миг.”