“Проклети разпилени илюзии.
Цял живот жадуваш да ги изживееш и завърташ всичко около това очакване. Но когато премине еуфорията след всяко намиране, разбираш, че си загубил най-скъпото - онова, което я е движело, трепета на очакването, неизживените мечти. И едва когато стигнеш момента, за който си тръпнал, проумяваш , че той е най-страшният затвор за душата. Някои спират тук. Други успяват да се откопчат от клетката и да полетят отново. Но нима може да летиш, когато знаеш, че няма смисъл да кацаш? И ако няма кацане, нима може да има летене?”