“Гласът й идваше отдалеч... Когато задуха, топлият средиземноморски вятър носи пясък, разкъсва дробовете и отнася всичко, което среща по пътя си, той плиска товара си право в лицата на хората.
И гласът на Едит помете града, развихри се над площадите. Този глас, изплакнат в бистрата, възпя любовта на предградията, на улицата, на случайните срещи, на празненствата...”