“Започнах да изпитвам чувството, че на моменти сърцата ни се пристрастяват с особена сила към някои природни явления. Пламтящото небе, когато есен слънцето потъва зад оголените клони на дърветата, отеква в сърцата ни със самотния блясък на умираща красота. Затова поетът използва образа на залеза, за да запечата есента в своята поема. Залезът е същината на есента. Всеки сезон си има своите образи, отразяващи същността му, изразена посредством поетична чувствителност.”