“Роб се обърна и погледна Тифани доста плахо — Епа да, баш ние бехме най-върлите шампиони по краднене на Неено ’личество. Ората не излазяха на авджилък от бъзе пред Дребнио народ. Ма на нея туй й не стигаше. Она се сакаше още. Ма и рекохме ние, дека не е редно да гепнем на бабушкерата последната гуцка или па рънъта на некой дето си нема що да руча. Фийгъло, найш ли, нема да се кахъри задето е краднал златна чаша от некой големанец чорбаджия, ма да гепиш чашата дето стар дедо си слага зъбите — от тая работа го фаща срам, тъй и викаха те. Нак Мак Фийгъл че се тепат и че краднат — тук нема лабаво, ма кой че сака да тепа слабио и да крадне от сиромаси?”