“Здравей, мрак, стари мой приятелю.

Мечтите остаряват преди мечтателите.

— Не! - изкрещя, но беше прекалено късно. За частица от секундата зърна някакъв проблясък, сетне ръката му, която стискаше като кама химикалката, я заби в ококореното му око. Нещо изпука, той заподскача зад волана като марионетка, задвижвана от неопитен кукловод; химикалката се забиваше все по-дълбоко, а спуканата му очна ябълка се стичаше по стената му като абсурдна сълза. Металното връхче докосна някоя тънка преграда - вероятно хрущял - премина през нея и се заби в мозъка му.

Порастваш, ставаш мъж, свикваш да получаваш по-малко, отколкото си се надявал, и изведнъж откриваш, че на машината за мечти виси огромна табела с надпис "НЕ РАБОТИ".”