“Безлунна, бездънна - без кучешки вой...
Така ще осъмна - немигнала никак.
Пак чука сърцето. Но вече му свикнах.
И пия кафета. Но нямам покой.
Аз искам да ида.
Високо ли?
Нека.
Зная всички цени, даже - свойта цена.
По е ниска от тази пътека (пътека ли
или ивица светлина?)...
Но защо не ме пускате, със какво сте ме вързали?
Светове, и луни, и звезди, и галактики
са за мен. Те ме викат и бързам.
И не мога да чакам.
Но защо не ме пускате?
Боже мой, разписания,
точни срещи, пари, безпаричие, стихове -
та това ли е моят живот?
Срам ме е.
На какво приличам!
Изтъняха ми клетките, изпилиxа се нервите - чувствам го.
И живея така - ден за ден, час за час. Уморена съм.
А прелита край мене, през мене, над мене русата
необятната, скъпата, родна - Вселената.
Искам всичко да знам. Да го видя. И срещна.
Аз съм друга (дано!) - по-различна, голяма съм.”