“Не можех да повярвам, че толкова дълго съм стояла на ръба на пропастта. Понякога се налага да докоснеш дъното, когато пропадаш в защеметяващата вълна, за да си спомниш пътя нагоре...
Англичаните си мислят, че оптимизмът е очна болест. Ами аз? Аз съм от онези, които винаги избират слънчевата страна на улицата. Открай време тая надежда, че будилникът на Жулиета ще звънне тъкмо навреме, за да я събуди, така че да спре Ромео и да не му позволи да изгълта отровата. Надявам се, Дездемона да каже на Отело да престане с параноята и да го прати на курс по овладяване на гнева. Хамлет ще отиде на психотерапевт, за да преодолее мъката и ще се ожени за Офелия...”