“– В името на инфанта, на папата и на Светия дух, отворете!
Ето, денят започва както обикновено. Сега ще му потретят да отвори и ще посочат животинската му принадлежност.
– Отвори вратата, куче! – вика някой.
Той се изправя бавно. Има великански ръст. С един удар на стилет обикновено пробожда по двама-трима. Така говори мълвата.
Поглежда през прашното прозорче с дебело стъкло.
Конят вече се спуска изпотен по сипея, цвили и набира скорост. Все по-близо и по-близо се развява гривата му. Иде.
Думкането на юмруци по входната врата се усилва.
– Не ви ли е срам? – казва им той. – Една врата не можете да изкъртите!”