“При патологията имаше и нещо друго. Тук твърде лесно можеше да изгубиш чувството си за реалност, убедеността си, че медицината е призвана да служи на хората. Ето този мозък например... Та само преди броени часове той е бил център на съзнанието на един човек. Координирал е усещанията му - докосване, мирис, вкус... Имал е мисли, познавал е любовта, страха, победата... Вчера, дори днес, този мозък е карал очите да плачат, устата да говори... Човекът е бил строителен инженер. Следователно този мозък е боравел с математически категории, понасял е умствено натоварване, строил е жилища или пък пътища, язовири, катедрали... Помагал е на други човешки същества да живеят по-добре. А какво представлява сега? Известно количество тъкан, която ще бъде нарязана на филии, изследвана и после изгорена.”