“Леля Хели, леля Хели… Хелена. Бавният поход към нея, към прореза мрак в светлината ѝ – мрака на роднинската ни кръв, светлината на моята принадлежаща ѝ младост. Хелена, около която се въртя в спирала от истории, преди да стигна до центъра ѝ като в обърнат лабиринт. Тази, която ти само бегло опозна на възраст, неспособна да задържа спомени. Дали вече си я забравил, Йоав? Присъствието ѝ на степен бурен, лумнал в грабливи цветове; вълнистата интонация, като вятърни пръсти през нива; тялото ѝ, което времето не смее да оплеви…”