“По пътя тренираше как се казва на езика на жестовете "Знаеш ли... Такова... Хм... Аз мисля, че много те харесвам. Така де, почти съм сигурен...". Отстрани изглеждаше като малко момче, което ходи и ръкомаха във въздуха. А отвътре място не можеше да си намери. Не му стигаха ръце и пръсти. И се ядосваше, че този език е толкова прям и не можеш едно хубаво да похъмкаш и да помънкаш, когато искаш да кажеш нещо важно.”