“Редяха се нишките една след друга и плетяха човешките съдби, а старата, като една добра стопанка, се грижеше да не се усукват и гладко да вървят. Възелчета да не правят и да не се пресукват, защото кой каквото прело си е опрел, такъв ще му е и пътят.”