“Веднъж се спънах и паднах - продължи тя. - Чаках го както винаги на автобусната спирка пред павилиона, но той закъсня, и когато се зададе, автобусът вече тръгваше. Спуснахме се да го гоним, но аз паднах и си навехнах глезена. А той вика: "Горкото мече-буболече". Задето паднах, де. Горкото мече-буболече, казва. Господи, какъв мил беше.
- А Лю няма ли чувство за хумор?
- Какво?
- Казвам, Лю няма ли чувство за хумор?
- Дявол знае. Може и да има. Смее се, като гледа карикатури и разни такива.”