“повечето хора не са като теб. Затворени са в себе си. Живеят сами във вътрешна крепост. Като мен.
- Е, всеки живее в собствената си крепост - съгласи се Мод. - Но това не значи никога да не спускаш подвижния мост и да не ходиш на гости.

- Но си съгласна, че живеем сами. И умираме сами. Всеки в собствената си килия.
Мод се загледа в гората.
- Предполагам, че да. В известен смисъл. Ето защо трябва да направим килиите си възможно най-приятни: с хубави книги и топъл огън, със спомени. А и винаги можеш да прескочиш стената и да спиш под звездите.”