“Често ме питат дали Марчело е вторият ми Аз. Марчело Мастрояни е много неща за много хора. За мен той не е вторият ми Аз. Той е Марчело, актьор, който пасва съвършено на онова, което искам от него, и може да се огъва на всички страни подобно на човека-„каучук“. Като приятел е съвършен – той е от онези приятели, които се срещат в английската художествена литература, където от благородни съображения мъже, които са едни за други като братя, залагат живота си един за друг. Нашето приятелство е такова или там както си го представяте – защото ще трябва да си го представите, тук като в реалния живот, освен когато работим заедно, никога, ама практически почти никога не се виждаме. Вероятно това е една от причините приятелството ни да е съвършено, понеже всеки от двамата може да си въобразява, че другият е винаги на разположение. Не сме се проверявали никога,. Вярвам в него повече, отколкото на себе си, защото знам, че аз самият всъщност не съм приятел, на когото би могло да се разчита. Може би Марчелино ми вярва повече, защото познава по-добре себе си. Помежду ни никога не е имало неискреност. Играем, но без претенции. В искрената игра си има своеобразна истина.”