“„Мисля, че животът крие повече от онова, което знаем или някога ще узнаем. Религиозното, мистичното, психичното, чудодейното; съдбата, предназначението, съвпадението. Страната на име Неизвестното. Зная, че понякога ми се смеят и подиграват за готовността да възприемам всичко от А до Я, от астрологията до ясновидството, от Юнг до спиритическите сеанси и кристалните топки, но обещанието за чудеса ме омайва. Подигравачите и мърморковците не ме спират. Нека си живеят, вкоренени в земното, онези, които считат, че всичко трябва да има прагматично научно обяснение. Не желая да познавам хора, които не могат да кажат; „Представяш ли си!“ в отговор на някакво вдъхновяващо благоговение, необяснено явление. Мисленето наужким е най-важният вид мислене. Човек се развива натам, накъдето може да се развие, без да взема предвид вече известното.”