“Рим впечатлява с архитектурата и мащабите си, но тръгнеш ли по улиците, видиш ли хората, които живеят и дишат в този град, забравяш, че стъпваш по стъпките на древните римски сенатори. Че Цезар е дишал същия въздух. Оставяш се на топлината да те отпусне, да приспи възхищението ти и малко по малко Рим се намества в съществото ти, заема една невидима частица, която никога няма да си върнеш... Рим не е наперен като Лондон или артистичен като Париж. Не му е нужно да си придава такива пози. Рим е като една зряла жена, която не се срамува да се наслаждава на живота. Рим ходи на църква в
неделя и покрива косата си, но през останалите дни е с леки прохладни дрехи, усмихва се широко и флиртува с мъжете по пътя си. Рим е страст – дълбока и непризнаваща логика. Рим е съблазън и власт и сякаш постоянно ври и кипи в борба за надмощие. Рим е като муза, която може да вдъхнови всеки артист, да засрами историците със знанията си и любовниците с извивките си. Рим наистина е вечен, защото е многолик и умее да задържа живота в улиците си и сградите...”