“Значи това беше прословутото досие, без което Ален Робер вече нямаше право на "административен живот"! От сега нататък Ален Робер щеше да следи с тревожен поглед как това досие - неразделен другар и по-ценно от самия него (защото то можеше да живее без момчето, но мочето не можеше да живее без досие!) - минава от ръка на ръка...”