“Лекота. Откривам непосилната лекота на битието още в "Шегата": „крачех по запрашените павета и усещах угнетяващата лекота на празнотата, затиснала живота ми.“
И в "Животът е другаде": „Яромил сънуваше понякога страшни сънища. Сънуваше, че трябва да вдигне изключително лек предмет – чаша за чай, лъжица, перце, и че не успява, че е толкова по-слаб, колкото предметът е по-лек, че изнемогва под лекотата му.“
И във "Валс на раздяла": „Разколников изживява своето убийство като трагедия и рухва под тежестта на извършеното деяние. А Якуб е изумен от това, че неговото деяние не му тежи, не го обременява. И размисля дали в тази лекота не се крие далеч повече ужас, отколкото в истеричните преживявания на руския герой.“
И в "Книга за смеха и забравата": „Празнината в стомаха й идва точно от тази непоносима липса на тежест. И както всяка крайност може да премине в своята противоположност, доведената до максимума си лекота се превръща в тежест – това е ужасяващата тежест на лекотата и Тамина знае, че няма да може да я понесе и секунда повече.“

Едва когато прочетох преводите на книгите ми, изумен забелязах тези повторения! После се утеших – може би всеки романисти развиват една-единствена тема (първия си роман) в вариации.”