“Като видя рисунката (на следващата страница), Роджър отбеляза, че Рик изглежда някак си дистанциран от останалите от групата. Бях нарисувал Рик (така ми беше по-лесно) на отделен лист хартия, който после бях залепил в един от ъглите на основната композиция като израстък. Мисля, че Роджър гледаше на Рик именно по този начин – като на израстък, непродуктивна част от групата. Дори не се опитваше да го скрие, което няма как да не е наранило и без това крехкото самочувствие на Рик. За Роджър рисунката беше показателна. Рик винаги изглеждаше някак изолиран и дистанцира от останалите трима. За мен той беше много добър, кротък човек, интроверт, необичайно плах и мълчалив. Не си спомням някога да ми е казвал нещо за работите ми, но винаги съм го отдавал на свенливост, а не на липса на интерес от негова страна.”