“За да обикнеш човека, той трябва да се крие, а щом малко си покаже лицето — край на любовта.
Просяците, особено благородните просени, би трябвало никога да не се показват навън, а да просят милостиня чрез вестниците. Ближният може да бъде обичан абстрактно и понякога дори отдалеч, но отблизо — почти никога. Ако всичко беше като на сцена, като в балета, където просяците, когато се появяват, са с копринени дрипи и изпокъсани дантели и просят милостиня с грациозен танц, е, тогава можеш криво-ляво да им се любуваш. Да им се любуваш, но все пак не да ги обичаш.
Исках да заговоря за страданията на човечеството изобщо, но по-добре да се спрем на страданията само на децата”