“Вечерта дойдоха в дома ми, за да си изберат по някоя книга, и така хора, които до този момент бяха взимали в ръка само Библията, каталози за семена и вестник „Свинар“, видяха един различен вид четива. Тук Далси намери своя Чарлс Лам, а Изола попадна на „Бруленихълмове“. Аз си избрах „Записките на клуба „Пикуик“, като се надявах Дикенс да повдигне духа ми, както и стана.

После всички се прибраха по къщите си да четат. Първите няколко сбирки проведохме заради коменданта, а след това продължихме да се събираме, защото ни беше приятно. Нямахме опит в литературните клубове, затова си измислихме свои правила и се редувахме да говорим за книгите, които сме прочели. В началото се опитвахме да бъдем спокойни и безпристрастни, но това не изтрая дълго, всеки се стремеше да убеди останалите да прочетат книгата, което му е харесала. Когато някое издание минеше през ръцете на няколко души, вече избухваха спорове, които ни носеха голяма наслада. Четяхме, обсъждахме, карахме се и така си ставахме по-близки. И други хора пожелаха да се присъединят към нас и сбирките ни се превърнаха в светли, изпълнени с оживление мигове, в които почти забравяхме за мрака навън.”