“Винаги казваше на майка ми, че ме възпитава грешно и не ме подготвя за живота. Мама пък все се извиняваше и обясняваше, че всъщност точно това правела - подготвяла ме за живота, само дето сегашният не бил като едно време. Че сега нямало нужда да знаеш как се правят коктейли „Молотов“ от спирт и пирони или как се убива за единия хляб. Било достатъчно да знаеш как да се наслаждаваш на живота. Но дядо не се предаваше. Дърпаше ми ушите и ми шепнеше, че ако искам да се наслаждавам, трябва да науча и какво е тъга.”