“По случай петдесетгодишнината на баща ми се замислих за момент за живота. Как ти се изплюва право в лицето. Как баща ми отстъпва пред какви ли не лайнари, защото не си струва барута. Помислих за себе си, за гаджето ми Тали, която всъщност не обичам от сърце, за оредяващата си коса, за инерцията, която не ми дава да кажа на непознато момиче в автобуса колко е красиво, да сляза на неговата спирка и да му купя цветя.”