“И така, заживях при Михал Иванич. Той пиеше непрекъснато, до забрава, парализа и бълнуване. Когато бълнуваше, само псуваше. А псуваше с онова чувство, с което някои възрастни, интелигентни хора тихичко пеят. Тоест пеят на себе си, без да очакват одобрение или протест.
Видях го трезвен два пъти.”