“Приказка за лайкучка и маргаритки

И тъй, имало едно време две времена:
свилено за царкини, ленено за слугини.
Слугините шетали с ожулени колена,
царкините пробвали новите си кринолини.
Ако река, мога царкините да ги нарека
маргаритки например, те нали са порасли
не на гола поляна или в селска лъка,
ами са глезени... още от детските ясли.
Градински госпожици, ах, красиви цветя,
на сватби ги канят и ги ухажват по балове!
А ето лайкучката, цвете-слугинче е тя,
не смее дори да сънува за брошки опалови.
Каквато е свита и дивичка, нито веднъж
не се е разхождала с принц по алея.
Ала закиха ли малкият принц подир дъжд
и затресе ли го... мигом си спомня за нея.
Маргаритките си стоят, а тя тръгва пеш
и отива, и с чай го лекува, по обичая.
Да си призная, аз съм ѝ почитател горещ,
откакто бях малък и болен, и пийнах от чая.”