“Знаете ли, аз разбирах, че сте пиян, едва когато започвахте да говорите на връщане в камионите.
- Нарязвах се преди всяка атака – каза Ник.
- А аз не мога – каза Паравичини. – Опитах при първото нападение, при най-първото – стана ми лошо и после страшно ожаднях.
- Значи не ви е нужно.
- Вие сте много по-храбър от мене по време на атака.
- Не съм – каза Ник. – Добре се познавам и затова предпочитам да се налея. И не се срамувам.
- Никога не съм ви виждал пиян.
- Нима? – каза Ник. – Никога? Дори и в онази нощ, когато се връщахме от Местре в Портогранде, а на мен ми се доспа и вместо одеяло сложих отгоре си велосипеда и все го придърпвах под брадата си?
- Но това не беше на бойната линия.
- Дайте да не говорим какъв съм аз – каза Ник. – Темата ми е така добре позната, че не ми се мисли повече.”