“Фонтан поклати глава. Чувствуваше се опозорен. Мадам Фонтан беше тъжна.
— Не скърбете за виното — успокоих ги аз.
— Той така искаше да опитате виното — рече мадам Фонтан. — Ще дойдете ли пак догодина?
— Не. Може би след две години.
— Виждаш ли? — обърна се към нея Фонтан.
— Сбогом — казах аз. — Не съжалявайте за виното. Пийнете за наше здраве.
Фонтан поклати глава. Той не се усмихна. Разбираше добре, че всичко е загубено.
— Проклета кучка — промърмори на себе си Фонтан.
— Снощи имаше три бутилки — каза мадам Фонтан, за да го утеши.
Той само поклати глава.
— Сбогом — каза той.
Очите на мадам Фонтан се просълзиха.
— Сбогом — каза тя. Мъчно й беше за Фонтан.
— Сбогом — казахме ние. На всички ни беше тъжно.”