“Със старостта тази самота и бедност на живота му ставаха все по-натрапчиви и Браяновеца мислеше, че всичко иде от спокойствието, от липса на удари, които разтърсват човека, от липса на нещо, което да те подмамва и залъгва, защото какво друго бе човешккият живот, ако не едно вървене след примамката и залъгалката до оня последен ден, в който едва ли ти е станало ясно след какво си вървял.”